Българите ударно инвестират в криптовалути
България е от страните в Европа, където степента на разбиране на криптовалути е най-голяма, съобщи пред " Сега " президентът на френската компания за интервенции с криптовалути " Бинанс " Давид Пренсе. По думите му 18% от популацията разполага със спестявания в някоя или в няколко от 150-те криптовалути в света. За съпоставяне в Европа приблизително сред 8-12% от популацията се интересува от криптовалути.
" Може да се каже, че България е водач ", сподели Давид Пренсе.
Обяснението на френския финансист е, че българите нямат огромно доверие в банките. " Подобно е ситуацията в Гърция ", сподели той. В страните, където има по-развита стопанска система и банките са вкоренени по-солидно, ползата към криптовалути е по-слаб. Там популацията продължава да приема с доверие гаранциите на банките за своите спестявания и финансови интервенции.
Изненадан от българския феномен, Давид Пренсе бе на посещаване предходната седмица у нас, с цел да се запознае с опциите за развиване на такива финансови интервенции в Източна Европа, и по-специално за основаването на Балкански център за криптотрансфери. Той към този момент има дребен локален екип, който действа от година и половина. Неговата компания желае да приготви изискванията за въвеждане на европейско законодателство в тази сфера, което се дискутира в Брюксел и сред националните регулаторни органи в областта на финансите. Това значи, че следва вписване на участниците в криптотърговията и виртуалните разплащания. Анонимността на техните транзакции ще се резервира, само че те самите ще би трябвало да излязат на ярко, с цел да се предотвратят измами, пране на пари и други финансови закононарушения, които до момента не са подлежали на надзор.
Възможно е с тези функционалности да бъде претрупан Европейският орган за скъпи бумаги и пазари (European Securities and Markets Authority - ESMA). Той е самостоятелен орган на Европейския съюз със седалище в Париж. На 1 януари 2011 година ESMA размени Комитета на европейските регулатори на скъпи бумаги. Той е един от трите нови европейски надзорни органа, основани в границите на Европейската система за финансов контрол.
" Може да се каже, че България е водач ", сподели Давид Пренсе.
Обяснението на френския финансист е, че българите нямат огромно доверие в банките. " Подобно е ситуацията в Гърция ", сподели той. В страните, където има по-развита стопанска система и банките са вкоренени по-солидно, ползата към криптовалути е по-слаб. Там популацията продължава да приема с доверие гаранциите на банките за своите спестявания и финансови интервенции.
Изненадан от българския феномен, Давид Пренсе бе на посещаване предходната седмица у нас, с цел да се запознае с опциите за развиване на такива финансови интервенции в Източна Европа, и по-специално за основаването на Балкански център за криптотрансфери. Той към този момент има дребен локален екип, който действа от година и половина. Неговата компания желае да приготви изискванията за въвеждане на европейско законодателство в тази сфера, което се дискутира в Брюксел и сред националните регулаторни органи в областта на финансите. Това значи, че следва вписване на участниците в криптотърговията и виртуалните разплащания. Анонимността на техните транзакции ще се резервира, само че те самите ще би трябвало да излязат на ярко, с цел да се предотвратят измами, пране на пари и други финансови закононарушения, които до момента не са подлежали на надзор.
Възможно е с тези функционалности да бъде претрупан Европейският орган за скъпи бумаги и пазари (European Securities and Markets Authority - ESMA). Той е самостоятелен орган на Европейския съюз със седалище в Париж. На 1 януари 2011 година ESMA размени Комитета на европейските регулатори на скъпи бумаги. Той е един от трите нови европейски надзорни органа, основани в границите на Европейската система за финансов контрол.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ